Може би, на всички тези критерии отговаря първо Mandrake Linux (http://www.linux-mandrake.com/). С всяка нова версия Mandrake предлага все повече софтуер и все повече поддържан хардуер, става все по-лесна за инсталиране и управление, инсталацията протича не само в графичен режим, но и на български. Това е безспорно най-подходящата дистрибуция за напълно начинаещите.
Един добър вариант за тях е и Red Hat (http://www.redhat.com) - може би, най-популярната Linux-дистрибуция. На какво се дължи нейната популярност, това е друга тема, но истината е, че “червената шапка” е наистина подходяща за начинаещи. Всъщност, Mandrake е френски клонинг на Red Hat, но се отличава все пак с повече лекота в управлението заради централизирания графичен инструмент, с който практически можете да направите всичко необходимо по отношение на системната администрация (Mandrake Control Center). Лош белег на Mandrake и Red Hat обаче е лакомията за ресурси. Заделете си повече памет (256MB).
Сериозен конкурент на Red Hat и Mandrake е SuSE Linux (http://www.suse.com) - германското качество. SuSE е огромна дистрибуция. Може да се инсталира и да се управлява изцяло с графични инструменти, но за специалистите, които са свикнали с ръчните настройки в командния ред, също са предвидени аналогични възможности. Това особено качество на SuSE я прави любим избор както за начинаещите, така и за професионалистите.
Другият основен клон на Linux-дистрибуциите е предназначен за по-калените и любознателните, които искат веднага да се хвърлят “в студеното” и да заплуват в тъмните води на командния ред, не се страхуват да настройват наръка системата си и, което е най-важно, не се срамуват да питат и да обсипват форумите в интернет с въпросите си. За тях има Slackware (http://www.slackware.com/) - една от първите дистрибуции - и Debian (http://www.debian.org/) - най-голямата дистрибуция, която в официалния си вариант съдържа над 9000 програми. Софтуерът в тези дистрибуции обикновено не е последна версия, защото се тества известно време, преди да бъде пуснат в употреба, но затова пък се отличава със стабилност и минимална вероятност от откриването на дупки в сигурността.
Ако имате по-стар компютър, не бързайте да го изхвърляте, в случай че нямате възможност да го замените с нов. Струва си да опитате симпатичния малък Peanut (http://www.ibiblio.org/peanut/). Това е уникална “всеядна” дистрибуция, при която в един около 300Mb компресиран файл са събрани всички приложения, необходими за работата на една домашна система. Ако все пак ви липсва нещо, можете спокойно да инсталирате пакети от Slackware, Red Hat, Mandrake, без да се безпокоите за съвместимостта. Особено внимание е обърнато на мултимедията.
Root Linux (http://rootLinux.org/) също се отличава с малък размер и бързина. За този тип дистрибуции е характерно, че идват с възможно най-нови версии на софтуера, но това не води до компромиси със стабилността, тъй като са малки и се разработват по-лесно.
На мода излизат и дистрибуциите, в които целият софтуер се изтегля автоматично от интернет под формата на изходен програмен текст (source) и се компилира пред очите ви, както прави Gentoo (http://www.gentoo.org). Счита се, че това ще бъдат дистрибуциите на бъдещето. Те се нуждаят от малко базов софтуер, бърза интернет връзка и автоматизирана система за управление на пакетите. Ако се питате защо е необходимо всичко да се компилира на място, вместо да се взима наготово, по-претенциозните Linux-потребители ще ви отговорят, че така софтуерът се оптимизира за конкретния хардуер, работи по-бързо и е по-стабилен. Това обаче невинаги е така.