Универсалният млутимедиен плеър, който по единодушното мнение на всички, е несравнимо по-бърз и по-лек, абсолютно пълноценен заместител на Windows Media Player, се казва MPlayer (http://www.mplayerhq.hu/). Подходящ е за всичко и най-вече за гледане на филми - от DivX до DVD. Неподражаемо бърз до такава степен, че с него можете спокойно да гледате .avi само с 2MB видеопамет! Поради по-специфичния начин, по който се настройва и инсталира, тук ще му обърнем малко повече внимание.
Подобно на повечето програми за Linux, чиято производителност зависи пряко от конкретната хардуерна конфигурация, не е препоръчително да си инсталирате MPlayer от бинарен пакет, а такива не се намират във всяка дистрибуция. Най-добре е да се снабдите с изходния код от официалната страница, както и с файла, който съдържа кодеците за форматите на Windows, а също и с поне една “кожа” (например, подразбиращата се) и с поне един шрифт за кирилица (http://http://georgi.unixsol.org/programs/mplayer/).
Файловете, които съдържат “кожите” и шрифтовете, трябва да разархивирате съответно в '/usr/local/share/mplayer/Skin' и '/usr/local/share/mplayer/fonts', а файлът с кодеците на Windows трябва да отиде съответно в '/usr/lib/win32'. Разархивирайте файла със самия изходен код на програмата на произволно място и след като влезете в директорията на сорса, изпълнете:
./configure -enable-gui
make
След това, вече с администраторски права, изпълнете:
make install
Ако искате, можете да разгледате другите опции за скрипта ./configure в документацията към сорса. Там ще откриете интересни оптимизиращи трикове. Самата програма се стартира с командата 'gmplayer'.
Ако се чудите дали има удобен редактор на звук за Linux, отговорът е “Да”. Основните програми от този тип са няколко, но тук ще споменем само Audacity (http://audacity.sourceforge.net). Тази програма е достатъчно зряла за сериозна употреба, включена е в повечето дистрибуции, обикновено в категорията contrib. Audacity засега работи само с драйверите от среията OSS. Ако ползвате ALSA, ще трябва да прекомпилирате програмата с опцията '-with-arts-sounserver' и ще можете да я използвате само с KDE, тъй като тогава тя ще се обръща към хардуера не дериктно, а чрез звуковия сървър на KDE. Екипът, който я разработва, обещава, че рано или късно програмата ще поддържа и тази звукова архитектура, която не само по мое мнение предлага много по-добро качество и повече възможности.
Новина е, че документацията на Audacity е преведена на български. Това до известна степен обезсмисля подробното й представяне тук.
Ако ви се наложи да се ровите в Preferences, то ще е най-много, за да укажете честотата на записа, дали да е stereo или mono или да посочите мястото на библиотеката за конвертиране в MP3, както и къде програмата да разполага временните си swap-файлове, които могат да достигнат забележителни размери. Струва си да спомене начинът, по който програмата третира звуковите файлове. Тя не ги редактира пряко. Файлът остава непокътнат, а за да го редактирате, трябва да го импортирате в проект. Информацията се кешира в специална временна директория (swap), където се записва всяка промяна, което ви позволява да импортирате неограничен брой файлове като отделни писти.
Не знам дали сте подозирали, но освен всичко друго Linux е чудесна платформа за записване на компактдискове. Това обстоятелство се дължи на факта, че пред себе си имате наистина многозадачна и изключително стабилна операционна система, която е проектирана да издържа на високи натоварвания.
Сред програмите за “изпичане” на дискове има голямо изобилие, но като че ли най-популярното графично приложение за тази цел е X CD-Roast (http://www.xcdroast.org/). Както повечето приложения от този тип, като CDBakeoven, GCombust и много други, X CD-Roast представлява един удобен графичен инструмент, зад който работят конзолните cdrtools. Всяка дистрибуция е снабдена с достатъчно софтуер за “изпичане” на дискове.