Linux-дистрибуциите: какво представляват?

Вече споменахме, че Linux е само ядро. Без обвивката и неизброимото множество от приложения то не е особено функционално от гледна точка на потребителя. Още през 1992 г., когато Linux е все още в ранна фаза на развитие и няма много приложен софтуер за него, се появяват първите колекции от предварително конфигурирано и компилирано Linux-ядро в комплект с компилирани програми. Така се раждат първите дистрибуции като SLS, наречена по-късно Slackware, на Патрик Волкердинг, която първо се разпространява на дискети, а след това и на CD.

Днес съществуват десетки Linux-дистрибуции с различен обем и за различни нужди. Някои от тях се разработват напълно доброволно и се придържат стриктно към дефиницията за отворен код като Debian - най-голямата дистрибуция с над 9000 софтуерни пакета. Други се продават за малки или по-големи суми в зависимост от количеството включен в тях комерсиален софтуер. По-скъпа от софтуера често пъти се оказва документацията, без която ръцете са ни вързани. Можете да ползвате безплатно предназначените за домашния потребител или бизнеса дистрибутиви на компании като Red Hat, Mandrake или SuSE, но ако искате да разчитате на поддръжка или да ползвате специални сървърни решения, ще се наложи да заплатите.

Съвременните дистрибуции се надпреварват в качеството на поддръжката, своевременното актуализиране на софтуера и лекотата на управление. Повечето от тях вече разполагат с удобни графични инструменти за инсталация и настройка, което ги прави достъпни за ползване и от начинаещите потребители.