Първо ще трябва да посочите име на компютъра. Необходимо ще ви, ако искате системата да е част от домейн, в който да се разпознава с името на своя хост, а не само по IP-адрес. Ако прескочите този етап, ще остане налице само служебното 'localhost.localdomain'. Настройката на стандартна мрежова платка преминава през няколко задължителни етапа:
Малко по-различно стоят нещата при настройката на обикновена модемна връзка (dial-up). Трябва да изберете интерфейса, на който е закачен вашият модем. След свързване с интернет мрежовият интерфейс, “събуден” чрез модема, ще се означава като 'ppp0' (от Point-to-Point Protocol).
Вместо да спестите десетина долара, като сложите софтуерен модем, препоръчваме ви да се оборудвате с истински хардуерен външен модем. В този случай няма да имате никакви проблеми при работата му с Linux, а като цяло външните модеми се справят далеч по-добре с капризните телефонни линии. Спомнете си от уводната част наименованията на COM1 и COM2 - двата стандартни серийни интерфейса, на които обикновено се закачат модемите. В първия случай отбелязваме '/dev/ttyS0', а във втория - '/dev/ttyS1'. Някои инсталатори за улеснение дори подсказват кое как се нарича.
Въвеждате телефон на доставчика. Тук внимавайте! Стандартно Linux набира тонално, изчаквайки dial-tone. У нас, където повечето линии все още са аналогови, обикновено е обратното: набираме пулсово без изчакване на dial-tone. За да избегнете евентуален фал и за да не се чудите защо модемът не набира, ако номерът е примерно 9601011, въведете го по следния начин: “ATX3DP9601011”.
Следва въвеждането на потребителското име и паролата, дадени от доставчика, и посочването на DNS-сървърите, които също трябва да са ви дадени от вашия ISP. Ако нямате адресите на DNS-сървърите, твърде вероятно е Linux да се “договори” за тях автоматично с доставчика при свързването към мрежата.
С това приключва и настройката на мрежата. Възможно е инсталационната програма да ви предложи още сега да се свърже с интернет, за да провери дали няма нужда от изтеглянето на поправки в софтуера. Не се лишавайте от възможността да подсигурите системата си още преди да е заработила. При свободния софтуер грешките се откриват бързо, но още по-бързо се отстраняват.