Особено в света на Unix програмите за първоначално зареждане никак не са малко. Съществуват много свободни и комерсиални решения с най-различни възможности. Всяка голяма Linux-дистрибуция идва с поне две такива програми - GRUB и LILO (Linux loader). Втората е по-популярна за момента, а и доскоро се инсталираше по подразбиране от повечето дистрибуции.
За първоначалното инсталиране на Linux не е от голямо значение кой bootloader ще изберете. Така и така, инсталационната програма се грижи за конфигурирането му по възможно най-приятелски настроения към потребителя начин. Впоследствие, когато ви се наложи по някаква причина да преконфигурирате програмата, запознаването с настройките както на едната, така и на другата няма да ви отнеме много време. Принципно, GRUB има повече възможности за стопанисването на множество операционни системи на една и съща машина, предлага собствен команден ред и доста други екстри, но всъщност едва ли ще ви се наложи да се възползвате от тях, ако не сте професионалист.
Ето защо, като приятелски съвет, изберете подразбиращия се bootloader, който инсталационната програма ви предлага. Предполага се, че след като се инсталира по подразбиране, е тестван най-добре и не би създал проблеми. На този етап ще се ограничим до работата с LILO.
Идеята на програмата за първоначално зареждане е следната: тя се инсталира на място, където може да бъде активирана автоматично след POST (Power On Self Test) на машината - процеса на първоначално “събуждане” на компютъра, изпълняван от BIOS. След като се изпълни тази първоначална процедура по разпознаването на хардуера при включване на компютъра, BIOS прехвърля управлението на мениджъра за първоначално зареждане на операционна система. В случая, това е програмата LILO, която от своя страна ви предлага във вид на меню или изцяло в текстов режим да изберете операционната система, която да се зареди.
Възможностите за място, където да инсталирате LILO, са няколко: 1) на системна дискета, 2) върху първия сектор на главния дял с инсталацията на Linux, 3) върху сектора за първоначално зареждане на диска - MBR (Master Boot Record).
Най-лесно ще ви е да инсталирате LILO в MBR. Някои версии на Windows не харесват това и създават проблеми със зареждането. Тогава използвайте системна дискета с LILO, но не забравяйте да промените реда за зареждане в BIOS, като посочите флопито за първо устройство. Другият вариант е да запишете LILO върху първия сектор на Linux-дяла, но след това ще трябва да маркирате с 'fdisk' или 'cfdisk' този дял като активен.