При първоначалната инсталация на Red Hat или Mandrake имате доста удобни възможности за избор на софтуер. Можете да избирате първо какъв клас е системата, която искате да направите: сървър, интернет-станция, мултимедийна-станция, среда за разработка на софтуер, графична среда KDE или GNOME...
Ако имате достатъчно голям твърд диск и правите работна станция, най-добре е да посочите всичко без сървърната част. Ако изберете сървърния клас, системата ви ще стартира автоматично множество услуги за отдалечен достъп, които ако не знаете как да защитите и управлявате, могат да се превърнат в опасни пролуки за сигурността. В случай, че нямате достатъчно място, инсталацията ще ви предупреди, че трябва да поограничите избора си. Ако забравите да посочите нещо, без което не може да работи друга програма, инсталацията сама ще го добави. Не е необходимо да познавате целия софтуер в дистрибуцията. Например, ако искате да използвате графична среда KDE, но не сте посочили да се инсталира системата X Window, тя ще се добави автоматично, иначе KDE просто няма да може да работи.
Разбира се, освен глобално по клас на системата можете да избирате и отделни пакети поединично, ако имате специални предпочитания. Обикновено софтуерният инсталатор предлага възможност от типа “Advanced selection”, където всички пакети, които е възможно да бъдат инсталирани, са класифицирани в дълга йерархична подредба.
Като цяло, инсталациите на дистрибуциите от типа на Red Hat или Mandrake, които предимно взимаме за пример, предлагат усъвършенствани и разчупени възможности за подбор на софтуера както по глобални характеристики, така и “пакет-по-пакет”, и се грижат коректно да задоволят зависимостите на отделните компоненти, за да няма неработещи програми.
След като внимателно сте подбрали вече софтуера, който да се инсталира първоначално на системата, следва период на копиране на пакетите, чиято продължителност може да бъде от 15 мин. до 1 час. в зависимост от броя на избраните програми и бързината на системата.