|
Църква и общество
|
|
Автор Лимасолски митрополит Атанасий
|
 Някога имаше мания да купуваме топки за пинг-понг, футбол и разни други неща, за да привличаме младите хора. Разбира се, това не е лошо; добре е в близост до храма да има пространство, в което децата да се забавляват. Всичко, което Църквата дава на хората, за да им помогне, за да отдъхнат, да ги предпази от други неща, е добро. Но не трябва да спираме дотук. Истинската цел на Църквата е друга. Всичко това има въведителен характер и помага за привличането на децата. Всички трябва да осъзнаем какво търсим от Църквата, а това, което тя може да ни даде, е лична връзка с Христос. Много важно е да знаем, че, влизайки в Църквата, ние сме призовани да се свържем не с учението на Църквата, а с една Личност, да имаме лично отношение с една Личност – Иисус Христос, с живата Личност, Която съществува и с Която човек може и трябва да има отношение на любов. Трябва да обичаме тази Личност. Това е много важно, защото в миналото имахме проблеми в църковните среди, минахме през няколко кризи – богословска, духовна, пастирска, чиято естествена последица беше хората да напуснат Църквата, както впрочем и стана. Тогава Църквата се опита да обоснове учението си чрез и върху разума, върху рационалните аргументи. По-големите от вас се сещат, че в учебниците по вероучение имаше доказателства за съществуването на Бога. Това бяха пет-шест доказателства, чиято цел беше рационално да докажат, че Бог съществува. Това беше грешка, защото тезата води до антитеза: идва някой друг и отново с рационални аргументи ти доказва, че Бог не съществува и той разполага с много по-здрави аргументи от твоите, защото ти логически се опитваш да докажеш, че Бог съществува, а Той не съществува. Свети отци са казали, че Бог не съществува. Защо ли? Св. Симеон Нови Богослов казва, че Бог е несъществуващо Същество. |
|
Продължение...
|
|
Култура и изкуство -> Литература
|
|
Автор Ивайло Иванов
|
Църковни сатири и буфонади
ЗЕМЯ ПРЕД ИЗГРЕВ
Понеже вече „свършва този свят”, бори се днес и тук да си признат! Ако сега и тук не те признаят, не вярвам да го сторят и във Рая! Защото пише: „Там ще е признат тоз само, който носи (на) благодат!” А вгледай се в творбите свои, брат! Не вярвам да пращят от благодат!... Така че – що от туй, че идва Раят, ако сега и тук не те признаят? Не ще остане даже бегло име във бъдещия Вечен век от теб, |
|
Продължение...
|
|
Църковна история -> Средновековие
|
|
Автор проф. Александър ДВОРКИН
|
 “Царството Ми не е от този свят” (Иоан 18:36) Лев Толстой, описвайки смъртта на княз Андрей Болконски, Николай Левин и Иван Илич, показва няколко стадия на процеса на умиране. Здравият човек не мисли за смъртта, неговото съзнание и логика не я приемат, отказват да се примирят с нея и, посредством това, фактически я отричат. Но идва момент, когато всеки с ужас се убеждава в това, че е смъртен, и че последното доказателство за това ще му бъде представено в най-близко бъдеще. Отначало човек яростно се противи на настъпващата смърт, с всички сили се вкопчва в изплъзващият му се живот, като проблясъците надежда се редуват у него с пристъпи на отчаяние. Но постепенно се убеждава в необратимостта на разлъката с този свят, с това тяло, а после, отначало смътно, а след това по-ясно и по-ясно започва да усеща нещо, понятно само нему, заставящо го да се примири със смъртта, да се отърси от всичко заобикалящо го и спокойно, с надежда и упование да очаква прехода в друга, нова реалност.
|
|
Продължение...
|
|
Култура и изкуство -> Есета
|
|
Автор Марио Коев
|
 Ако някой знае всичко за всичко – си каза Мечето, -
то това е Бухала,
който знае нещо за нещата.
Името ми да не е Мечо Пух – а то е! –
прибави той, - значи: така е ![1]
Res in tantum intellegitur, in quantum amatur. [2]
... Затова се обръщаме към приказките, познати ни от детинство, пък и оттогава не сме прочели нищо по-смислено. [3] Нещо повече, с годините все повече и все по-често отказваме да четем неща, които не са приказни. Нещата, в които няма приказки, са празни приказки. Репортажи, а не бележки по маншетите. Там всички знаят за всичко. По дяволите всички! Некрасов и възкръсналите алкохолици. [4] Ще пишем за високите технологии. Високи са, колкото е била висока Вавилонската кула. Бездруго не може да има по-високо от това от гледна точка на архетипа. От друга страна, достатъчни са ни и триста шейсет и пет щампи право в лицето всеки ден по кални пътища и откъде ли не. Стоканален иригатор в дланите на съдбата. На съдбата ли казахме? Не, не. Не е там, съдбата няма нищо общо с това, отче Аврелие. Все едно да кажеш “все едно”. Те, медиите, пишат и говорят по нас и почти нито една дума, която се пише или изговаря там, не се съчетава с другите. Чуваме как съгласните се трият една в друга с метално скърцане, а гласните им припяват като негри под мост. [5] Вие не ги ли чувате? Как така да не ги чувате? Чувате ги, разбира се, само че сте привикнали и не им обръщате внимание. |
|
Продължение...
|
|
Култура и изкуство -> Есета
|
|
Автор Марио Коев
|
 Так грустно тлится жизнь моя
И с каждым днем уходит дымом,
Так постепенно гасну я
В однообразье нестерпимом...[1] Божества на ужаса, съюзници на страха, владетели на скуката, коментатори на болката - живеем сред тях, често - за тях, още по-често сме същите като тях, сякаш без избор, сякаш друго няма. Но кои са те, какво са, защо са - не знаем, а след време и не искаме да знаем – та нали и ние сме “те”; привикваме, както конят с ездача, както безсънието с нощта. Хора на лъжата, творци на полуистини, непослушни пред дребното и слепи за важното, живеем въображаемо и празно като абортирани деца, а дните ни летят по-бързо от совалка и се свършват без надежда (Иов 7:6); и поглеждайки назад, в себе си откриваме пустош и се залъгваме с бъдещето на потомството си, което сме направили същото – нравствено разглезено и умствено разтляно в абстрактни словоформи. Земята е отдадена в ръце на нечестивци (Иов 9:24), обаче днес нечестието им просто ни забавлява, а от безсрамието им се стремим да крадем за себе си поуки, така че да ни приемат за свои. И ставаме “свои”. Яростта ни е завистлива, а тъгата ни – от гордост и егоизъм. “И ни дави непозната гадост. Сякаш ни целуват похотливо бебета с мустаци и бради”. [2] |
|
Продължение...
|
|
Църковна история -> История на БПЦ
|
|
Автор Йеродякон Петър Граматиков
|
 Преди 60 години (през 1959 г.) Светият Синод на Българската Православна Църква започва една инициатива за създаване на летописни книги - кондики на енорийските храмове по митрополии на територията на Република България, в които да се обхване, системно отразява и опази историческото ни минало, да се създаде база данни за изследване църковно-историческото културно наследство. В случая разглеждаме развоя на това начинание в Пловдивска епархия, понеже в нея са съхранени в пълнота изготвените кондики и цялата свързана архива. През бурните “разколни” 1994-95 г., когато атаките срещу каноническите български православни архиереи бяха в разгара си, достойни и църковно-отговорни свещенослужители и църковнослужители по митрополитската администрация на св. Пловдивска митрополия защитиха своя архипастир митрополит Арсений, църковните и административните здания от атаките на про-разколническите общински, съдебни и други власти и институции, така че св. Митрополия не бе превзета и разграбена, подобно на Синодалната палата в София. Списъкът на кондиките на църквите в Пловдивския диоцез се дава в азбучен показалец по духовни околии и населени места, които са на разположение в пловдивската митрополитска библиотека. |
|
Продължение...
|
|
Образование -> В помощ на учителя по вероучение
|
|
Автор Двери
|
 "Сретение Господне - празникът на Срещата" е първият урок, изготвен от екипа на Двери БГ, в помощ на учителите по вероучение. Презентацията е чрез слайд-филм, придружен от методически насоки за учителя. Мултимедийната презентация има за цел да въвлече децата като активна страна в учебния процес, за да могат да участват в разработването на урока и да не се допуска да останат пасивни потребители на информацията.
Урокът е подчинен на идеята за Срещата. Срещата на човека с Бога и на човека с ближните му. Учениците трябва чрез познатия им опит за общуване да погледнат към отношенията между човечеството и Бога и в частност, своите лични отношения с Него.
Работи се по два основни източника на информация – евангелския текст за събитието (Лука 2:22-38) и иконата на Сретение Господне. Слайд-презентацията може да бъде свалена за ползване на личен компютър през menu - download presentation в долния ляв ъгъл на слайд екрана (необходима е регистрация в www.slideshare.net/). |
|
Продължение...
|
|
Богословие
|
|
Автор Свещ. Петър Т. Цанков
|
 „... на старостта тояга е и свещ на младостта.”
Драги потомци на славни български деди, През 30–те години на 20-ия век българска културна делегация посещава скандинавските страни. Възхитени от добрите обноски на хората помежду им, към природата и животинския свят, те запитали техния министър на културата: „На какво се дължи всичко това?” Той посочил стоящата на бюрото му Библия и казал: „Ей на тази Книга, която можете да видите във всеки дом, се дължи нашата култура и добрите отношения помежду ни...” (сп. “Зов”, София, 1931-1934 г.)
Върху непреходните и вечни морални ценностти, дадени от Бога чрез Библията, преведена от св. братя Кирил и Методий и донесена от техните ученици в България през 9 век, беше изградена и българската култура...
Св. Библия е преди всичко история на еврейския народ и на човечеството въобще. Затова тя се нарича още Книга на живота и Книга за живота.
Мнозина започват да четат Библията или като научен труд, или като история, или дори като... роман. Това е грешка, водеща до отказ за четене въобще.
|
|
Продължение...
|
|
Изпращане на сайта до приятел
Kнига за посетители
