Невероятните чудеса по земите на великия професорБожидар Божков, в. "Сега"Или какво се случва, когато бизнесът, политиката и Църквата се срещнат взаимно изгодно и започнат да си разменят подаръциКогато църквата, бизнесът и политиката се срещнат, се получават чудеса. В най-прекия смисъл. Намират се парченца от кръста на Христос, появява се лодка от времето на Ной, изравят... + Продължение
Глад за БогаМитр. Атанасий Лимасолски„. . .защото те ще се наситят” (Мат. 5:6)Човекът, който търси Бога и иска да има връзка с Него, наистина се насища от Божието присъствие, както казва Давид на едно място: „Аз пък ще гледам с правда на Твоето лице; кога се събуждам, с Твоя образ ще се насищам”(Пс. 16:15).... + Продължение
Може ли жена в месечен цикъл да влиза в църква?Въпрос на Р. Трайкова: Може ли неразположена жена да влиза в църква?Здравейте, отговаряме ви с отговора на св. Григорий Велики, изпратен на първия епископ на Англия Августин. Отговорът на св. Григорий е запазен в хрониката на Беда Достопочтени:Августин, първи епископ на англите до Римския... + Продължение
През 1534 г. английският крал Хенрих VІІІ, вбесен от отказа на папата да му даде развод, издава т. нар. акт на “супрематия”, с който прекъсва връзките с Римокатолическата църква и се обявява за глава на църквата в Англия. Доктрината на Англиканската църква е силно повлияна от протестантските идеи, но запазва и значителна част от римокатолическото учение. Символът на вярата се състои от 39 члена, някои от които (28-31) представят учението на Англиканската църква за Евхаристията. Направен е опит Евхаристията да бъде изчистена от някои крайности на Римокатолическата църква. Терминът „пресъществяване” и доктрината за „конкомитанцията”, която води до причащаване само с Тялото Христово, се отхвърлят като небиблейски. Забранява се употребата на “запасни” дарове, пренасянето и превръщането им в обект на поклонение, както и частните меси (чл. 28). Парадоксално е, че някои английски писатели като Джон Дън (1572-1631), Джон Милтън (1608-1674) и Джон Драйдън (1631-1700) в произведенията си използват символи на пресъществяването, което е отхвърлено от Англиканската църква.[i]
Следователно вярващият преживява богочовешката диалектика в съотношението на двата типа позание-мъдрост. С категориите на христологичната терминология, всяко знание трябва да остане и да се движи в собствени си граници. Така се поставя въпросът за границите на всеки тип познание. Преминаването на тези граници води до смесване на функциите и накрая до конфликт на двата типа познание. Във връзка с това св. Отци защитават правилната употреба на науката и образованието. Св. Григорий Богослов казва, че образованието не бива да се презира. Във второто „Богословско слово” той очертава границите на двата типа мъдрост. Според него античният мъдрец -в лицето на Платон в „Тимей” –казал: „трудно е да се познае Бога и е невъзможно Той да бъде изразен”. Същият византийски св. отец осъзнава, че не само е невъзможно Бог да бъде изразен, но е абослютно невъзмжно Той да бъде разбран. Тоест още Платон е изтъкнал границите на човешкия разум и затова не може да се говори за „рационализъм” в античната елинска философия. Също така възроденият в нетварната благодат св. Григорий Богослов изтъква безсилието на човека да преодолее тези граници и да схване Нетварния с помощта на средствата за познаване и изразяване на тварното.
Когато Краси напусна този хубав свят, не знаех какво да направя – май нищо неможе да се направи срещу умирането... Пиша често за това. Умирането ме плаши и тревожи мислите ми. Затова пиша често за него. Но този път не исках да философствам. Исках нещо повече – да разкажа как един мой стар приятел си тръгна. Ние всички някой ден ще постъпим като него – ще си отидем от тук. До един.
Исках да напиша разказ за Краси. Краси живя на този свят. Родил се е някъде през седемдесетте, май беше седемдесет и втора. После е бил дете. Растял е като всички останали деца в квартала. Още тогава е разбрал, че има талант и се е записал да учи в каменоделско средно училище. Влечаха го скулпторите. Нещо някъде се е объркало, както често се получава. И вместо да се отдаде на таланта си, вместо да го развива, Краси постепенно го занемарил. Липсвала му вяра в собствените сили.
Автор Митрополит Иларион (Алфеев), превод Светослав Ангелов
Кога и колко трябва да се молим?
Апостол Павел казва: „Непрестанно се молете.” (1 Солун. 5:17). А св. Григорий
Богослов пише: „Да си спомняш Бога е нужно по-често, отколкото вдишваш”. Идеалът
е целия живот на християнина да бъде пропит с молитва.
Множество беди, скърби и нещастия
произлизат именно от това, че човеците забравят за Бога. И сред престъпниците
има хора, които са вярващи, но в момента на извършване на престъплението те не
мислят за Него. Трудно ще ни бъде да си представим човек, тръгнал да извърши
убийство или грабеж, мислейки за Всевиждащия Бог, от Когото не може да остане
скрито никакво зло деяние. И веки грях човек извършва именно тогава, когато не
помни Бога.
Повечето хора не могат да се
молят по цял ден, затова трябва да намерят някакво време, макар и кратко,
когато да си спомнят Бога.
Противопоставянето между вярата и науката и последвалият сблъсък между тях е проблем на западната мисъл и псеводопроблем за православното светоотеческо предание. Тази констатация се базира върху историческите факти за тези две духовни пространства.
През 17 век в Западна Европа едновременно с развитието на позитивните науки се появява привидната дилема „вяра или наука”. Приблизително тогава се появяват първите православни мнения по въпроса. Факт е, че Православието не взема участие в събитията, които са станали на Запад. През последните десетилетия духовното разграничаване на Запада от Православния Изток достигна своя апогей, което на практика означава окончателно отхвърляне на православния дух и разцърковяване на западното европейско пространство, както и придаване на философски и легалистичен характер на вярата и превърщането й в религия[i]. От историческа гледна точка Православието не е взело участие в зараждането на днешната западноевропейска цивилизация. Повратните моменти в пътя на отчуждението на Западна Европа от светоотеческия мироглед са схоластицизмът (13 век), номинализмът (14 век), хуманизмът/ренесансът (15 век), реформацията (16 век) и просвещението (17 век). Става въпрос за редица революции и същевременно пробиви в структурата на западноевропейската цивилизация, която се е появила като плод от диалектиката на тези течения.
Автор Автор Митрополит Иларион Алфеев, превод Светослав Ангелов
Молитвата е диалог. Тя включва в себе си не само обръщенията към Бога, но и отговора на Самия Бог. Както при всеки диалог, така и при молитвата е важно не само да се изкажеш, да изговориш, но и да се вслушаш в отговора. Не винаги Божият отговор идва веднага в същата минута, заедно с молитвата, понякога това става и по-късно. Случва се да молим от Бога незабавна помощ, а тя да дойде няколко часа и даже дни след това. Но въпреки забавянето, ние добре разбираме, че помощта е дошла именно заради това, че в молитва сме я изпросили от Него.
Чрез молитвата можем много да узнаем за Бога. Много е важно, молейки се, да бъдем готови затова, което Бог ще ни открие, а Той може да се окаже съвсем различен от това, което сме си представяли. Често правим грешката да пристъпваме към Бога със собствени представи за Него и тези представи да потулят от нас реалния образ на Живия Бог, който Сам Той би могъл да ни разкрие. Не е рядкост хората да създават в съзнанието си разни идоли и да се молят на тези идоли. Тези мъртви, изкуствено създадени идоли се превръщат в препятствия и бариери между Бога и нас хората. „Създай си един лъжлив образ на Бога и опитай да му се помолиш. Създай в себе си образ на безмилостен и жесток Съдия и се опитай да се обърнеш към Него с доверие, с любов”, пише митрополит Антоний Сурожский. Следователно ние трябва да се подготвим Бог да се разкрие пред нас и не такъв, какъвто сме си Го представяли. Затова, пристъпвайки към молитва, трябва да се отърсим от всички образи, които нашето въображение твори, които създава човешката фантазия.
Сънародникът ни Валери Митев учреди в
Туитър 3-ти юни като
Световен ден против
аборта
Валери Митев е изобретател; от 2003 година живее в град Шостка, Украйна
и работи в сферата на информационните технологии. Съпругата му е
украинка, имат три деца - две момичета и момченце на две години. Валери е
про-лайф активист.
Кога и как вниманието Ви беше привлечено от тихия геноцид, който застрашава бъдещето на света, г-н Митев?
- Мой приятел имаше две деца и се оказва, че съпругата му очаквала
раждането на близнаци. По-късно разбрах, че децата били абортирани. За
тези събития научих, когато вече беше много късно, децата вече ги
нямаше. Това ме потресе. Ако бях разбрал по-рано щях да помогна със
съвет, години преди това успях да убедя една жена да не прави аборт и
това дете вече е на 27 години. Понякога е нужно съвсем малко, за да се
помогне и съхрани детският живот.
Литернет
Специализиран портал за електронно публикуване на текстове от
класическата и съвременната българска и чужда литератури, критика и
хуманитаристика. http://liternet.bg/
И рече старецът...
"Защо удряш въздуха и тичаш напразно? Очевидно, всяко занимание има цел. Тогава кажи ми каква е целта на всичко, което се върши в света? Отговори, предизвиквам те! Суета на суетите: всичко е суета."
Англиканската и протестантската евхаристия
Когато Краси напусна този хубав свят, не знаех какво да направя – май нищо неможе да се направи срещу умирането... Пиша често за това. Умирането ме плаши и тревожи мислите ми. Затова пиша често за него. Но този път не исках да философствам. Исках нещо повече – да разкажа как един мой стар приятел си тръгна. Ние всички някой ден ще постъпим като него – ще си отидем от тук. До един.
Кога и колко трябва да се молим?
Апостол Павел казва: „Непрестанно се молете.” (1 Солун. 5:17). А св. Григорий
Богослов пише: „Да си спомняш Бога е нужно по-често, отколкото вдишваш”. Идеалът
е целия живот на християнина да бъде пропит с молитва.
Противопоставянето между вярата и науката и последвалият сблъсък между тях е проблем на западната мисъл и псеводопроблем за православното светоотеческо предание. Тази констатация се базира върху историческите факти за тези две духовни пространства. 
Молитвата е диалог. Тя включва в себе си не само обръщенията към Бога, но и отговора на Самия Бог. Както при всеки диалог, така и при молитвата е важно не само да се изкажеш, да изговориш, но и да се вслушаш в отговора. Не винаги Божият отговор идва веднага в същата минута, заедно с молитвата, понякога това става и по-късно. Случва се да молим от Бога незабавна помощ, а тя да дойде няколко часа и даже дни след това. Но въпреки забавянето, ние добре разбираме, че помощта е дошла именно заради това, че в молитва сме я изпросили от Него.
Църковни сатири и епиграми
Валери Митев е изобретател; от 2003 година живее в град Шостка, Украйна
и работи в сферата на информационните технологии. Съпругата му е
украинка, имат три деца - две момичета и момченце на две години. Валери е
про-лайф активист.
Изпращане на сайта до приятел
Kнига за посетители
